изпирал си

Речник на българския език

1. изпирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпирал си е производна форма на изпирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпирал си е производна форма на изпирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпирал си е производна форма на изпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).