изпирал е

Речник на българския език

1. изпирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпирал е е производна форма на изпирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпирал е е производна форма на изпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпирал е е производна форма на изпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).