изпирало

Речник на българския език

1. изпирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпирало е производна форма на изпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпирало е производна форма на изпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпирало е производна форма на изпирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпирало е производна форма на изпирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).