изпирали

Речник на българския език

1. изпирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпирали е производна форма на изпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпирали е производна форма на изпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпирали е производна форма на изпирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпирали е производна форма на изпирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).