изпирала

Речник на българския език

1. изпирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпирала е производна форма на изпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпирала е производна форма на изпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпирала е производна форма на изпирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпирала е производна форма на изпирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).