изпирал

Речник на българския език

1. изпирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпирал е производна форма на изпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпирал е производна форма на изпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпирал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпирал е производна форма на изпирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпирал е производна форма на изпирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).