изпира

Речник на българския език

1. изпира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпира е производна форма на изпирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпира е производна форма на изпирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпира е производна форма на изпирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).