изпипало

Речник на българския език

1. изпипало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпипало е производна форма на изпипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпипало е производна форма на изпипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпипало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпипало е производна форма на изпипам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпипало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпипало е производна форма на изпипам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).