изпиляхте

Речник на българския език

1. изпиляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изпиляхте е производна форма на изпиля (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпиляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изпиляхте е производна форма на изпилея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).