изпилял си

Речник на българския език

1. изпилял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпилял си е производна форма на изпиля (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпилял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпилял си е производна форма на изпилея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпилял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпилял си е производна форма на изпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).