изпилял е

Речник на българския език

1. изпилял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилял е е производна форма на изпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпилял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилял е е производна форма на изпилея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпилял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилял е е производна форма на изпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).