изпиляло

Речник на българския език

1. изпиляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпиляло е производна форма на изпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпиляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпиляло е производна форма на изпиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изпиляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпиляло е производна форма на изпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изпиляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпиляло е производна форма на изпилея (мин. деят. св. прич. ср. р.).