изпиляла

Речник на българския език

1. изпиляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпиляла е производна форма на изпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпиляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпиляла е производна форма на изпиля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изпиляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпиляла е производна форма на изпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изпиляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпиляла е производна форма на изпилея (мин. деят. св. прич. ж. р.).