изпилял

Речник на българския език

1. изпилял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилял е производна форма на изпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпилял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпилял е производна форма на изпиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изпилял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилял е производна форма на изпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изпилял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпилял е производна форма на изпилея (мин. деят. св. прич. м. р.).