изпилявало

Речник на българския език

1. изпилявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпилявало е производна форма на изпилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпилявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпилявало е производна форма на изпилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпилявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпилявало е производна форма на изпилявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпилявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпилявало е производна форма на изпилявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).