изпилявал

Речник на българския език

1. изпилявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилявал е производна форма на изпилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпилявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилявал е производна форма на изпилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпилявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпилявал е производна форма на изпилявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпилявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпилявал е производна форма на изпилявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).