изпило

Речник на българския език

1. изпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпило е производна форма на изпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпило е производна форма на изпия (мин. деят. св. прич. ср. р.).