изпилил си

Речник на българския език

1. изпилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпилил си е производна форма на изпиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпилил си е производна форма на изпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).