изпилил е

Речник на българския език

1. изпилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилил е е производна форма на изпиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпилил е е производна форма на изпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).