изпилило

Речник на българския език

1. изпилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпилило е производна форма на изпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпилило е производна форма на изпиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).