изпилил
1.
изпилил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпилил
е производна форма
на изпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпилил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпилил
е производна форма
на изпиля (мин. деят. св. прич. м. р.).