изпила

Речник на българския език

1. изпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпила е производна форма на изпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпила е производна форма на изпия (мин. деят. св. прич. ж. р.).