изпил
1.
изпил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпил
е производна форма
на изпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпил
е производна форма
на изпия (мин. деят. св. прич. м. р.).