изпикаело

Речник на българския език

1. изпикаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпикаело е производна форма на изпикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпикаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпикаело е производна форма на изпикая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).