изпикаел

Речник на българския език

1. изпикаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпикаел е производна форма на изпикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпикаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпикаел е производна форма на изпикая (мин. деят. несв. прич. м. р.).