изпика

Речник на българския език

1. изпика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпика е производна форма на изпикая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпика е производна форма на изпикая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).