изпи

Речник на българския език

1. изпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпи е производна форма на изпия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпи е производна форма на изпия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).