изперчвали

Речник на българския език

1. изперчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изперчвали е производна форма на изперчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изперчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изперчвали е производна форма на изперчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изперчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изперчвали е производна форма на изперчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изперчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изперчвали е производна форма на изперчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).