изперчвала

Речник на българския език

1. изперчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изперчвала е производна форма на изперчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изперчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изперчвала е производна форма на изперчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изперчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изперчвала е производна форма на изперчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изперчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изперчвала е производна форма на изперчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).