изперчвал

Речник на българския език

1. изперчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изперчвал е производна форма на изперчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изперчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изперчвал е производна форма на изперчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изперчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изперчвал е производна форма на изперчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изперчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изперчвал е производна форма на изперчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).