изперете

Речник на българския език

1. изперете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изперете е производна форма на изпера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изперете — повелително наклонение, мн. ч.

изперете е производна форма на изпера (повелително наклонение, мн. ч.).