изпелтечил е

Речник на българския език

1. изпелтечил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпелтечил е е производна форма на изпелтеча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпелтечил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпелтечил е е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).