изпелтечило си

Речник на българския език

1. изпелтечило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечило си е производна форма на изпелтеча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпелтечило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечило си е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).