изпелтечило е

Речник на българския език

1. изпелтечило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечило е е производна форма на изпелтеча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпелтечило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечило е е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).