изпелтечили

Речник на българския език

1. изпелтечили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпелтечили е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпелтечили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпелтечили е производна форма на изпелтеча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).