изпелтечил
1.
изпелтечил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпелтечил
е производна форма
на изпелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпелтечил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпелтечил
е производна форма
на изпелтеча (мин. деят. св. прич. м. р.).