изпелтечи

Речник на българския език

1. изпелтечи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпелтечи е производна форма на изпелтеча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпелтечи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпелтечи е производна форма на изпелтеча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпелтечи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпелтечи е производна форма на изпелтеча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпелтечи — повелително наклонение, ед. ч.

изпелтечи е производна форма на изпелтеча (повелително наклонение, ед. ч.).