изпелтечело

Речник на българския език

1. изпелтечело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечело е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпелтечело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпелтечело е производна форма на изпелтеча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).