изпелтечели

Речник на българския език

1. изпелтечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпелтечели е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпелтечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпелтечели е производна форма на изпелтеча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).