изпелтечел

Речник на българския език

1. изпелтечел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпелтечел е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпелтечел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпелтечел е производна форма на изпелтеча (мин. деят. несв. прич. м. р.).