изпелтечвал съм

Речник на българския език

1. изпелтечвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпелтечвал съм е производна форма на изпелтечвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпелтечвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпелтечвал съм е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпелтечвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпелтечвал съм е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).