изпелтечвало си

Речник на българския език

1. изпелтечвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечвало си е производна форма на изпелтечвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпелтечвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечвало си е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпелтечвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечвало си е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).