изпелтечвало

Речник на българския език

1. изпелтечвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечвало е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпелтечвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпелтечвало е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпелтечвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпелтечвало е производна форма на изпелтечвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпелтечвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпелтечвало е производна форма на изпелтечвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).