изпелтечвали

Речник на българския език

1. изпелтечвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпелтечвали е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпелтечвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпелтечвали е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпелтечвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпелтечвали е производна форма на изпелтечвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпелтечвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпелтечвали е производна форма на изпелтечвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).