изпелтечвала

Речник на българския език

1. изпелтечвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпелтечвала е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпелтечвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпелтечвала е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпелтечвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпелтечвала е производна форма на изпелтечвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпелтечвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпелтечвала е производна форма на изпелтечвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).