изпаря се съм

Речник на българския език

1. изпаря се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпаря се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпаря се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. изпаря се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. изпаря се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. изпаря се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. изпаря се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. изпаря се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. изпаря се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпаря се съм е производна форма на изпаря се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).