изпапало

Речник на българския език

1. изпапало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпапало е производна форма на изпапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпапало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпапало е производна форма на изпапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпапало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпапало е производна форма на изпапам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпапало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпапало е производна форма на изпапам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).