изпадал

Речник на българския език

1. изпадал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпадал е производна форма на изпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпадал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпадал е производна форма на изпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпадал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпадал е производна форма на изпадам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпадал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпадал е производна форма на изпадам (мин. деят. несв. прич. м. р.).