изохквало

Речник на българския език

1. изохквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изохквало е производна форма на изохквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изохквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изохквало е производна форма на изохквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изохквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изохквало е производна форма на изохквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изохквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изохквало е производна форма на изохквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).