изострило

Речник на българския език

1. изострило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изострило е производна форма на изостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изострило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изострило е производна форма на изостря (мин. деят. св. прич. ср. р.).